Искам обич… за обич

Когато любовта не е нищо друго, освен нас двамата, тогава е истинска. 

Тогава е нашата и чиста. 

Не искаме пари, не искаме нищо в замяна. Искаме само лбов. Много е, но е единственото необходимо. 

Стихотворението на Евтим Евтимов иска да ни каже точно това – обич за обич! От това се нуждаем!

***

Аз назаем не съм те прегръщал

и наемам не съм те мечтал, всеки

ласка под брой да ми върнаш.

Мен ми стигна, че нещо съм дал.

Може да не дойдеш на среща

след ден,

но след две,

но след три

да се разтрепериш в душата ти нещо

и за мен да преминеш гори,

над които небето поклаща

буря, изгорена от бури.

Може ли да не се изпратят

две писма, но да се сложат две думи в един –

за двеста писма да се вълнува

и за двеста да има цена.

Може само да кокетирате само

тази целувка една

до последното дъх да гори,

до последното дъх …

и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Евтим Евтимов