Всичко да имаш, нищо да нямаш – Блага Димитрова

 Всичко

Имаш младост и хубост,
цялата си една усмивка.

Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.


После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш –
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?

Имаш любим и нежност –
цялата си една тръпка.

Стъпваш по звездният свод
с тънки звънливи токчета.

И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.

Докато паднеш на земята.
Нямаш любим и нежност!
Какво ти остава?

Имаш талант и воля –
цялата си една факла.
нощем безсънно светиш
търсиш в тъмната пустош,

нещо такова, което,
никога, никъде, никой…

Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши,
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля!

Какво ти остава?

Имаш дете и радост,
цялата си една грижа.

Водиш бъдещето за ръчичка,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.

Докато ти го грабне от ръката
болест или война,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост!

Какво ти остава?

Всичко да имаш,
нищо да нямаш,
цялата да си една шепа.

Всичко да даваш,
нищо да вземаш.

Да се загърнеш в самота
като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,

всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко!
– Това ти остава!!!

Блага Димитрова

Източник: gnezdoto.net