Не чуваме аплодисментите за тези абитуриенти с благотворителна кауза!

Всяка година медиите акцентират на кичозните тоалети и помпозните прически, показват момичетата с най-скъпите рокли, дават се хиляди левове за една вечер. Дойде ли май месец и българинът се „хваща за главата”. Какви са тези панаири, които се провеждат за завършване на училище? Какво е било едно време, а какво е сега!

Истината е обаче, че има и други зрелостници. Такива, които вярват, че парите за тази пищна вечер могат да бъдат дарени на нуждаещите се техни връстници. Абитуриенти, за които е гордост да отидат „с тениска на бала”, които са вперили поглед в по-нататъшното си образование. Нерядко, тези зрелостници предпочитат да вложат спестяванията на родителите си за следване в чужбина, вместо да се подрусват на ориенталски ритми пред портите на храма „Св. Александър Невски”.

За съжаление, всяка година вперваме поглед в пищните тоалети и безапелационно разхищение, но сякаш в сянка остават добрите примери. А такива има много у нас. Защото скромността на добрината предполага да остане встрани от прожекторите. Защото интелигентните деца знаят, че борбата с живота тепърва започва, независимо дали ще е у нас или в чужбина. Защото да завършиш средното си образование не е най-великото постижение на света, за да се теглят кредити и да се пръскат пари за него. Защото оттук нататък може би най-добър техен приятел ще станат сайтовете с обяви за работа.

Мнозина от нас знаят за родители, които купуват силикон на дъщерите си като подарък, инвестират в тях като пластмасови кукли, но ние сякаш сме склонни да хвърлим кал върху младите, не върху родителите. Не си даваме сметка, че ако има кич и цигания, то за това основополагаща е ролята на семейството. За добрият пример пък трябва да благодарим на майките и бащите, които са отгледали разумни, възпитани и интелигентни деца.

В тази връзка, нека поне тази година спрем да концентрираме обществената енергия върху шумните викове и парадни тоалети, а обърнем внимание на онези деца, които остават в сянка. Децата, за които балът е просто една дата от календара. За които е по-важно да дариш парите, отколкото да ги използваш за скъпотии. За които е важно какво ще постигнеш занапред. Аплодисменти за тези деца!

Автор Веселина Стефанова

Източник: teacher