Със сълзи на очите, пиша това писмо за теб, дъще моя..

В дни, когато търсим себе си, тези думи накараха всички да се замислим!

Кои са истински важните неща?

Кое има стойност?

Аз искам тези думи да достигнат до всеки един българин, защото нищо друго няма значение!

Предай нататък!

Писмо до дъщеря ми…

Ще мине време моя дъще,
когато вече няма да ме има,
покоя ще се вмъкне вкъщи,
ще стане хладно, като зима…

Ще молиш времето да върнеш,
със спомена на мъничко момиче,
ще искаш пак да те прегърна,
ще помниш, колко те обичах..

В дома ни ти ще се завръщаш,
но… няма кой врата да ти отвори,
само тишина ще те прегръща
и няма със кого да поговориш…

Днес… За мене нямаш време,
и тикче до окото ми подскача,
и се ядосвам дявол да ме вземе
и иска ми се да поплача…

Ще мине време, ще настане… тихо!
Ще шуми на двера бялата бреза,
в спомен твой ще съм усмихнат,
в окото ще съм пареща сълза…

Ще мине време – някога ще мине,
минавай скъпа, пък макар и рядко,
все още тук съм… и ме има.
Помни, че те обичам :
Татко.

Източник: Petel