Писмо до татко.. Пораснах щастлива при теб и при мама..

Здравей, татко!
Откраднах си малко време,
за да ти пиша, че съм добре.

Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.

Не съм забравила. Мисля много!

И знам, че ви липсвам – това ми тежи,
но трябва да стискам зъби, за Бога!

Човек, в слабостта си, най-често греши …

Така – ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от мрачното мрак,
когато ядох до оперението сладко
или се удрях на прага на прага.

Тогава ми казваше – „Горе главата!

Стъпчи изкушение, болка и страх! “

Ти стискаше ласкаво силно ръката ми
и аз се преборвах бързо с тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.

Разбрах що е вярност, любов и
уют … Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкатаят студ!

Така е при мене … Пиши, как сте вие?

Намери ли евтини, сухи дърва?

Мама – лекарства редовно ли пие?

Пушиш ли още следобед лула?

Изпращам ви малко пари. Да си имаш.

Не ми се сърди и не питай защо!

Студено е вече навън. Иде зимата …

Купи си обувки, на мама – палто!

Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!

Ще дойда по Коледа, макар и за кратко …

Обичам те:
Твоето голямо дете.

автор: Румяна Симова

Източник:  Гнездото